БГНЕС В интервю за Дойче веле Иван Костов скицира големите опасности за България

БГНЕС В изявление за  " Дойче веле "  Иван Костов скицира огромните рискове за България в рецесията с ковид

- Добър ден, господин Костов. Как сте, здрав ли сте?

- Да, под карантина.

- Г-н Костов, в сряда Европейска комисия предвижда за България стопански спад от 7,2% през тази година и растеж на Брутният вътрешен продукт от 6% следващата година. Подобно развиване се чака за целия Европейски Съюз. Какво смятате за тази прогноза?

- Това не ме изненадва. Тази прогноза е в границите на предстоящите вреди от карантината и от изключителното състояние.

- Твърди се, че сегашната икономическа рецесия е най-тежката от Голямата меланхолия насам.

- Да, може да се окаже такава. И знаете ли за какво? Хората я изживяват като доста по-тежка спрямо предходни епидемии. Тя някак си засегна доста мъчително и прочувствено човечеството. Имало е и по-страшни епидемии, само че хората не са ги изживявали по този метод. Огромно значение за това има световният свят с интернет, връзките и актуалните медии.

- Ако се върнем към България: къде и от какво най-вече страда българската стопанска система?

- Вероятно най-много тъй като са наранени браншове на услугите като туризъм, ресторантьорство, хотелиерство, които са от голяма важност за българския Брутният вътрешен продукт. Втората причина е, че по веригата на доставките рецесията визира всички български компании, които вземат участие в интернационалното разделяне на труда. Българската стопанска система е обвързана с Европейски Съюз и в този момент търпи вреди, които идват извън. На трето място: хората премислят доста от потребностите си отпреди рецесията, да вземем за пример летенето със аероплан, пътуванията, почивките. Вижте и големия спад при покупката на нови коли.

- Споменахте доскоро световния свят. В него - а и в България - се сблъскват обаче две противоположни концепции. Според едната, ограничаващите ограничения са верни. Според другата, те са всеобща неуравновесеност и суматоха. Вие какво мислите?

- Зависи в коя фаза от развиването на епидемиологичната конюнктура се намираме. Известно е, че 22-23 страни в Европа минаха пика на дейните случаи на заболяването. Тоест, за тези страни не съществува риск от претоварване на здравните системи. В тези страни понижава и коефициентът на репродукция, т.е. - рискът за предаване на болестта. Но в България не е по този начин. Европейски Съюз към този момент ни предизвести, само че то се вижда и с просто око. У нас инфектираните не престават да порастват експоненциално. Може да не е експоненциално, само че продължава да пораства и броят на дейните случаи. Успокояващо е въпреки всичко, че не пораства броят на хората, които се нуждаят от интензивно лекуване. В България се усилват случаите на хора, които влизат в лечебните заведения, само че това е въпрос на политика. Често пъти ги одобряват, тъй като се смята, че са сериозни заради възраст или съпътстващи болести.

Нека да кажа и следното: у нас има проблеми с индикаторите за епидемията. Те, първо, не се събират по издържана статистическа методология. Например, не е явен индикаторът " умряли ", т.е. - по какъв начин се преценя дали един човек е умрял от COVID-19 или заради друго авансово заболяване. Смущава ме доста следното: има едни 200-240 души, за които ние не знаем оздравели ли са, или са умряли. Средният престой на леките случаи в болница, до изцеление на един пациент, е към 14 дни. При клиничните тежки и приблизително тежки случаи - до изцеление или до кончина са към 31 дни. Тоест, след към 23 дни изходът за междинния болен би трябвало да е явен. Преди 23 дни в България сме имали 676 инфектирани лица, в същото време рапортуват за 440 оздравели и умряли. Къде са останалите? Това илюстрира тезата ми за незадоволително достоверните статистически индикатори, с които си служи държавното управление.

- Добре, да се върнем на въпроса: заплаха или суматоха?



- Точно тази несигурност не ми разрешава да отговоря на въпроса Ви. Когато няма точна информация, отговорите се дават прочувствено и пожелателно.

- А какви ще бъдат последствията от пандемията и рецесията за света, само че най-много за Европейски Съюз? Глобализация или ренационализация? По-сплотен или разпадащ се Европейски Съюз?

- Зависи по какъв начин ще излязат европейските страни от пандемията. В момента няма свободно придвижване на хора, няма и свободно придвижване на капитали, тъй като никой не замисля вложения и никой не изнася капитал, изключително когато не може да реши риска в прилежащата страна. В момента отговор чакат доста основни въпроси за Европейски Съюз. Например, дали производствата, от които зависи националната сигурност на Европейски Съюз, могат да бъдат в трети страни. При това не приказвам единствено за производства, свързани със опазването на здравето.

В момента сигурността на европейските жители излиза на напред във времето, така че би трябвало да обмислим дали не ни би трябвало друга политика във връзка с финансовото придвижване, на придвижването на стоките и на хората. И в случай че Европейски Съюз продължава да мисли единствено по какъв начин да резервира неолибералните полезности, ще се отдалечава от действителностите. Ние всички изпитваме боязън за икономическото бъдеще. Вие сигурни ли сте, да вземем за пример, че хората още веднъж ще тръгнат да пътуват? Защото аз не мога да си отговоря на този въпрос.

- Но епидемии постоянно е имало.

- Да, в последно време те постоянно стават сателит на хората. Как се живее с това? За да се върнем към Европейски Съюз: съгласно мен, той не може да отговори на доста съответни провокации. Примерно: би трябвало ли да се завишат ограниченията за сигурност на работното място и да се специфицират според от характера на труда? Защото при зараза на хората би трябвало да се подсигурява, че няма да се разболяват, когато се трудят. Вижте какво става с нашия медицински личен състав. Защо толкоз доста медици заболяват?

Ами тъй като ограниченията за сигурност на техните работни места не са задоволителни. Аз не виждам капацитет у Европейски Съюз да се оправи с такива проблеми. Както не виждам и капацитет у СЗО. Погледнете уеб страницата им - те даже не могат да подават вярно нужната и точна информация за развиването на пандемията. Публикуват една нелепа таблица. По нея ли ръководят процеса? Ключови индикатори не са претеглени и в този си тип са неинформативни. Оттук да се върнем на Вашия въпрос, тъй като това е огромният въпрос: жизнеспособни ли са въобще интернационалните организации, или са прекомерно надалеч от хората?

- Нека се върнем още веднъж в България, където в последно време постоянно се твърди, че рецесията консолидирала държавното управление. Вие какво смятате? Бяха ли верни ограниченията на държавното управление? Ще му донесат ли те политически дивиденти?



- Не мога да отговоря на този въпрос. Ще ви обясня за какво. Знае се, че испанският грип идва на две талази: първо през зимно-пролетните месеци, а след това избухва още веднъж през есента, на доста места даже с по-голяма мощ. И ръководителят на немския институт " Роберт Кох " Лотар Вилер към този момент приказва за това и повтаря тезата си за груповия имунитет.

Права е канцлерката Меркел да се сърди на учените, че приказват спорни неща и не изясняват същността на процеса. Защо учените не обясниха естеството на рецесията през цялото време, най-малко на политиците, пък те от там нататък да вземат решение какво да приказват и какво - не? Учените се осланят на теорията за по този начин наречения " стаден имунитет " (впрочем, първият ѝ математически модел е от 1928). Но в тази ситуация с COVID-19 той не сработва. Две страни направиха представителни извадки - Чехия и Австрия. И откриха, че са овладели риска за здравните си системи, без популацията да е формирало възпиращ имунитет. Абсурдно е да се твърди, че рецесията в Китай е затихнала заради подобен имунитет на 60-70% от популацията. Тоест, теорията не изяснява протичащото се при тази пандемия.

- Нека да Ви попитам отново: можете ли да извършите някаква прогноза за българската политика?



- Всичко зависи от това какво ще покаже втората вълна. Още повече, че в България още не е ясно по кое време ще стигнем до билото, по кое време ще спрем повишаването на дейните случаи. Защото ние дори не знаем какъв брой дейни случаи имаме. Тези 200-240 души, за които приказвам - те умрели ли са, оздравели ли са? Ние не знаем. Ако първата вълна на болестта е ниска, втората може да се окаже доста по-висока. Извинявайте, че употребявам тази специфична терминология.

- Всички станахме експерти към този момент...



- Имам поради, че седем години съм се занимавал САМО с ръководство на опасности и рецесии и методът ми е съгласно интернационалния стандарт. Изисква първо да изчислим дали е овладяна рецесията. Овладяна ли е здравната рецесия в България? Не е. Овладяна ли е икономическата? Още по-малко. Кога ще се овладеят тези рецесии? Не може да се каже, тъй като не е ясно по какъв начин ще подейства разхлабването на ограниченията.

Може ли да се ръководят рисковете по този начин, както си показва българският Национален действен щаб? Ще влизат непосредствено в огнищата на болестта, в гетата и контингентите, ще следят рисковите групи, хората на първа линия и така нататък и ще потискат болестта. Само дето не могат да го създадат като в Южна Корея. Много надалеч сме от тях. Южна Корея овладя повишаването на дейните случаи единствено за 28 дни, а ние в България сме към този момент 50-и ден. Как се ползва тази тактика с толкоз слаби институции като нашите?

- А хората в България? Какво, съгласно Вас, им би трябвало сега? Вяра, вяра, взаимност, икономическа вероятност? Дали тази рецесия ще сплоти обществото?

- Знаете ли, у нас не се приказва за това. Ние сме някакви такива, по-европейци от европейците. Да признаем, че рецесията удря с друга мощ разнообразни съставки на българското общество. Както се вижда, тя се развихря в гетата - и това би трябвало да се съобрази и да се откри противопоставяне. Част от болните деца и въобще от инфектираните са от гетата. Може би общо са някъде над 60%. Когато това се оказва в Швеция - незабавно се прави идната стъпка: по какъв начин да бъде възпряна рецесията измежду тези малцинства. А ние тук не смеем даже да си сложим този въпрос.

Ние ги изолираме. Слагаме им КПП-та, те пробиват стените и отново излизат. Всичко това не приказва за бъдеща интеграция на българското общество, в противен случай. Ако се допусне една част от него, едни общности да пострадат тежко и по едно и също време с това се допусне тези общности да са недисциплинирани, да не съблюдават законите, да не съблюдават ограниченията за противопоставяне - на каква основа ще се интегрира българското общество? Това се запитвам аз и не намирам отговор. За тях трябват специфични грижи, специфична политика, специфична интензивност.

Другата част от въпроса Ви мога да дефинирам по този начин: какво става с държавните институции? Работят ли примерно Регионалните здравни инспекции в България, органите на Министерство на вътрешните работи, системата за обществените грижи? Вършат ли си работата? Ако си вършеха работата, щяхме да потушим тази зараза като в Южна Корея. Ама явно не сме. А за какво не можем?

Защото не ни доближава компетентност; тъй като институциите не са изпълнили законите на страната и в този момент нямат проекти за противопоставяне на бедствието от епидемията; тъй като нямат подготовка и обучение; няма заделени запаси и ресурси. Но когато не работят тези основни институции и системи, няма по какъв начин да чакаме резултати като в Южна Корея. А в случай че няма съответни институции - по какъв начин обществото да бъде по-единно? Когато в недрата на едно общество има неработещи институции, не са формирани проекти за реагиране по време на епидемиологично злополучие, когато голяма част от работещите там не са си изпълнили обикновените отговорности - по какъв начин да имаме по-сплотено общество? Не знам...